Днес почитаме светите Кирик и Юлита, майка и син, принесли

   Днес почитаме светите Кирик и Юлита, майка и наследник, принесли себе си в жертва свята пред Божия трон в дните на най-свирепото гонение от раннохристиянско време. Техният страдалчески героизъм се отнася към 305 година в град Тарс, където е роден свети деятел Павел и където благовестието иде прекомерно рано. Когато стартират ужасните мъчения над майка му, дребният тригодишен Кирик стартира да плаче и да вика: „ Аз съм християнин! Пусни ме при майка! “Света Юлита живеела в гр. Икония (област Ликаония, Мала Азия) и цяла била предадена на Христовата религия. Тя кръстила своя наследник незабавно след рождението му и когато той станал на три години, го научила на религия и молитва, доколкото може да схване дете на тази възраст.При император Диоклетиан (284-305) настанало гонение против християните и в Ликаонийската област. Юлита взела тригодишния си наследник и с двете си правилни слугини избягала в Селевкия. Когато и там почнали да преследват християните, тя отишла в Килийския град Таро. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена дружно с тригодишния си наследник на съд.Управителят я запитал за нейното име, жанр и родно място. Тя нарекла себе си единствено християнка. Тогава шефът й лишил сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и желало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, само че Кирик с висок глас извикал: „ Аз съм християнин, пусни ме при мама! " И взел с ръчичките си да драска шефа, като отвръщал лицето си от него. Озлобеният шеф го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и почтена душа.Виждайки по какъв начин Кирик потърпевш преди нея, света Юлита се изпълнила с наслада и поблагодарила на Бога, задето нейният наследник се удостоил с страдалчески венец. След доста страдания и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 г.Телата на потърпевшите за Христа майка и наследник били хвърлени без заравяне, с цел да бъдат изядени от зверове. Но две слугини ги взели през нощта и погребали.Едната от тях доживяла до възцаряването на св. Константин Велики. Тя посочила на вярващи мястото, където били заровени мъчениците, като разказала и за мъченичеството им.Мощите на светците били открити нетленни. И до през днешния ден те са чудотворни. Част от техните мощи се намира в Охрид, в църквата „ Св. Богородица ". Църквата уважава на 15 юли и свети равноапостолен популярен княз Владимир.Владимир I (956-1015) е третия наследник на великия княз на Киевска Рус Светослав. И въпреки бабата на Владимир, Св. Олга, била християнка, самият той е учтив с езическата религия. Като трети наследник на княза - не му се поставя купа, само че през 980 година той се възползвал от войната сред по-големите си братя Олег и Ярополк и става Велик княз на Киевска Рус. Малко по-късно, с цел да получи съюзничеството на византийския император Василий II, приема християнската религия и покръства цяла Киевска Рус.На този ден църквата уважава Св. Владимир - той поставя основите върху, които се гради хилядолетният храм на съветската религия, нация, страна и съветската просвета. Той се счита за нравствен предшественик на съветския народ. Преди него обособени хора се обръщали към Небесното Царство - и княгиня Олга, бабата на Владимир, и киевските мъченици Теодор и Йоан, и други.Владимир е първият, който тръгнал по пътя на Кръста дружно с целия си народ. Езичникът Владимир, наследник на индивида, именуван " дивия глиган ", би трябвало да поеме изцяло нов, неведом за тогавашните руси път. Човекът, който в никакъв случай не си отказвал никое земно наслаждение, който стигал до необуздана жестокост, обир, злопаметност, трябвало да почине и да се роди още веднъж съгласно словото на Христа: " Който загуби душата си поради Мене, ще я резервира. " Приемайки християнската религия, Владимир знаел, че това е най-тежката от трите препоръчани му вери. Той знаел, че християнската религия значи, че би трябвало да загърбиш остарялото си минало и да се отървеш от старите си привички. Промяната в душата на Владимир, е толкоз огромно знамение, че не може да се изясни с никакви човешки старания, а единствено с Божията благосклонност и господство.На днешния ден имен ден честват: Влада, Владена, Владилен, Владилена, Владимер, Владимир, Владимира, Влад, Владо, Влада, Влайко, Владимира, Господин.  По „ Жития на светиите ", Синодално издателство 1991 г.>